г-жа Татяна Илиева, гр. Хасково

Уважаеми г-н Пенчев, Нямам думи, с които да изразя своята благодарност към Вас. Човека с голямо сърце, който ми помогна и ми даде лъч надежда за живот. През пролетта на 2013 г. в края на м. март Ви написах дълго писмо, в което излях цялата си душа. Зимата на 2013 г. беше много лоша за мен. Аз съм жена-инвалид на 58 г. без работа, без никакво препитание, защото пенсията ми беше запорирана, заради дълг за телефон от 44 лв., от съдия-изпълнител от гр. Монтана, защото беше определено, че трябва да върна 636 лв. Инвалидната ми пенсия беше единственото ми средство за преживяване. Бях на ръба на самоубийството от отчаяние и бях сигурна, че ще го направя, но благодаря на Бог, че ме насочи да Ви напиша писмото си до Вас. Получих отговора Ви и разбрах, че нямате правомощия над този монопол. Но каква ми беше изненадата, когато три дни след получаване на Вашето писмо, отчаяна, че не стигнах до никъде при мен дойде председателката на Съюза на инвалидите в гр. Хасково и ми каза, че започвам работа в клуба на инвалидите за срок от шест месеца. Това беше резултат от писмото ми до Вас. Благодаря Ви, че се заинтересувахте от моята съдба и проникна малък лъч за живот в моята душа. Това беше голяма изненада за мен. Не можех да повярвам, че все още има добри хора, които да ми помогнат. Мисълта ми за самоубийство остана в миналото благодарение на Вас г-н Пенчев. В клуба на инвалидите гр. Хасково бях посрещната сърдечно и топло от председателката Милка Костова, която ми беше голяма опора в живота,за което й благодаря. Там прекарах шест хубави месеца. През това време запора на пенсията ми не беше вдигнат. Пенсията продължава да е в запор и не зная до кога ще бъде това. Когато свърших работата си и дойде края на срока за тази програма останах на кръдтопът. А сега накъде? Идва зима, не можах и да получа обезщетение от Бюрото по труда. Но пак попаднах ма добър човек като Вас – директора на Бюрото по труда г-н Кондов, който се зае да ми осигури работно място. Сега работя в дирекция „Социално подпомагане“ гр. Хасково за срок от две години по програма за хора с трайни увреждания. И там също попаднах на добър колектив, който ме прие като равна с тях. Щастлива съм, че работя с този прекрасен колектив и имам своята работа и своите мечти. Благодаря Ви, че се заинтересувахте от моята съдба и ми подадохте ръка, за да не скоча в бездната и ме върнахте към живота! Бог да Ви благослови!